В антична Рациария приключи успешен археологически сезон
Археологическият сезон на един от най-значимите римски обекти в България – Рациария край видинското село Арчар, приключи след близо четири месеца интензивна работа. Проучванията разкриха нови мащабни архитектурни структури и уникални инженерни решения от Античността.
Рациария е сред археологическите обекти с приоритетно държавно финансиране. Редовните проучвания са възобновени през 2013 г. от екип на Националния археологически институт с музей при БАН и Регионалния исторически музей във Видин.
«Рациария вече е археологически обект, а не пример за иманярство и разрушаване на културното наследство на България», заяви ръководителят на проучванията доц. Здравко Димитров.
«Това са редовни, планирани археологически разкопки на един от малкото приоритетни археологически обекти в България. Такъв е потенциалът на Рациария – един от най-големите римски градове в България, военен лагер, впоследствие римска колония и провинциална столица, с непрекъснат живот от I до края на VI век», обясни археологът.
По думите му през 2021 г. държавата включва Рациария в малката група приоритетни обекти със специализирано финансиране от Министерството на финансите.
Целта е не само постигането на научни резултати, но и проучването и бъдещото експониране на археологическите структури за развитие на културния туризъм в региона.
230 хиляди евро за археологическите проучвания
230 хил. евро са осигурени за Рациария през настоящия археологически сезон. Финансирането е същото като през предходната година, но заради инфлацията, увеличението на минималната работна заплата и поскъпването на материалите реалните възможности за работа са били по-ограничени, посочи доц. Димитров.
В проучванията са участвали осем археолози и общо 65 работници. Екипът е продължил работата си в зони, изследвани през миналата година.
Сред важните резултати са новите данни за възстановяването на античния град по времето на императорите Анастасий и Юстиниан Велики.
«Имаме много сериозни археологически данни за възстановяването на Рациария по времето на император Анастасий и неговия наследник Юстиниан Велики – цяла една улица с варовикови плочи, бордюри и канал, който е изграден под тях. Това показва Рациария от времето, когато тя е била провинциална столица», разказа доц. Димитров.
Според него разкритата улица свидетелства за възстановяването на града след тежките нашествия през Късната античност.
Нови разкрития в най-големите римски терми у нас
Римските терми в Рациария са се простирали на площ от около 10 декара и според доц. Здравко Димитров са най-големите, разкривани досега в България от всички исторически периоди.
Всяка година проучванията добавят нови данни за устройството и функционирането на комплекса.
През този сезон археолозите са работили в южния край на централното крило, където са изследвали пристройка към южната стена на термите.
«В тази зона разкрихме големи площи, може би почти един декар съвсем нови територии, които не бяха изследвани. Открива се едно огромно помещение с вътрешни пиластри, с мазилки от розов хоросан и с настилка, изградена от хоросан», обясни ръководителят на разкопките.
Върху хоросановия под е била разположена подовата конструкция на помещението, чието предназначение все още не е изяснено.
«Засега предполагаме какво би могло да бъде, но нямаме ясни данни и не можем съвсем точно да го определим. Поредна загадка в комплекса на термите, която ще остане за проучване през следващите сезони», посочи археологът.
Върху помещенията е открита и интересна настилка от Късната античност, изградена изцяло от начупени керамични фрагменти, тухли, керемиди и други елементи. Впоследствие тя е била покрита с речни камъни и чакъл.
Проучени са над 200 метра антични подземни канали
Едно от най-значимите постижения през сезона е детайлното изследване на около 200 метра подземни съоръжения под римските терми.
Археолозите са проучили галерии, преминаващи под централните и носещите зидове на комплекса. Те са служили като колектори за отвеждане на дъждовната вода.
«Те имат изключително сложна и разнообразна конструкция – различни входни и ревизионни шахти, променящи се сводови конструкции. В момента сме проучили и сме навлезли реално под непроучените зони, под самите зидове на термите, на дължина около и над 200 метра по тези галерии», разказа доц. Димитров.
По думите му подобно изследване на този тип антични инженерни конструкции досега не е правено в България.
«Шансът, който ни открива теренната ситуация, използваме по един добър начин, така че да заснемем тези инженерни конструкции и да съберем все повече нови данни за античното ВиК», допълни той.
Археологът подчерта изключително високото качество на древната канализационна система.
«Често се шегувам, че е доста по-качествено, по-добре планирано и най-вече по-добре изпълнено от сегашните канализационни системи. Обаче излиза, че всъщност въобще не е шега. Това е канал с много сериозни параметри, изключително качествено изработен, който е функционирал векове наред, без сега да има някакви нарушения», отбеляза доц. Димитров.
Монети, накити и антична игра сред находките
Сред находките от археологическия сезон са монети, накити, плочка с игра от античната епоха и тухли с печати, които дават информация за техните производители.
Откритията допълват представата за ежедневието, строителството и общественото устройство на древния град.
Според археолозите ще бъдат необходими още четири-пет години работа на терен, за да бъде проучен обектът.
След приключването на разкопките се предвижда изготвянето на проект за пълна консервация, реставрация и социализация на Рациария.
Крайната цел е един от най-значимите римски градове по българските земи да се превърне в привлекателен туристически център, който да допринесе за развитието на Видинския регион.
БНР
