Какво стои зад вълната от есенни младежки протести в Европа

Иля Лакстигал

Есента на 2026 г. в страните от Западна и Южна Европа остана в паметта като период на мащабни протести. „Водещи“ се превърнаха акциите във Франция, които прераснаха в разрушителни безредици и продължават от края на септември под претекст за недостатъчно финансиране на образователната система.

---

Движещата сила на протестите в Европа беше младежта. Провокирани от хронични социално-икономически и демографски проблеми, бюджетната политика и отчасти вдъхновени от френските протести, акциите се проведоха в Италия, Португалия, Испания, Белгия, Германия, както и в Албания, която не е членка на Европейския съюз (ЕС). Тази вълна съвпадна с покачването на цените на бензина и дизеловото гориво до рекордни нива и със забавянето на растежа на БВП в някои европейски страни. Протестите не бързат да приключат: нови акции са насрочени за края на октомври, като не без ирония са съобразени с Хелоуин, който се превърна в общ празник за страните от Запада.

От Севиля до Тирана

Пионери в протестите станаха френските ученици, които започнаха протести на 21 септември в столичния регион Ил-де-Франс с искане за подобряване на условията на обучение. Още на 29 септември се състоя национална стачка на държавните служители, като започнаха сблъсъци с полицията. Представянето на 2 октомври на проекта за бюджет за 2027 г., който през 2025 г. доведе до падането на две правителства в страната поради съкращаване на социалните разходи с 43 млрд. евро, доведе до излизането на улицата на 6 октомври на вече 100 000 души и блокирането на 1800 гимназии. В резултат на безредиците бяха повредени автомобили, магазини и старинната кметска сграда в Лимож.

Кулминацията настъпи на 17 октомври. Според данни на френското Министерство на вътрешните работи, на този ден протестираха около 500 000 души, а силите за реда използваха сълзотворен газ и водомети. В Париж и големите градове беше въведен полицейски час – в столицата до 27 октомври. Забранени са не само протестите, които не са обявени от профсъюзите, но на някои места – и всякакви акции. След 17 октомври властите увеличиха броя на силите за поддържане на реда по улиците до 70 000, а броят на демонстрантите, според данни на Министерството на вътрешните работи на страната, на 24 октомври спадна до 400 000. От 25 октомври във френския парламент се обсъжда закон за възстановяване на щетите от самите протестиращи. За месец октомври рейтинговата агенция Morningstar DBRS оцени щетите на 1,2 млрд. евро – това е най-големият размер в историята на френските протести.

Властите предложиха и отстъпки:

• допълнително финансиране за образованието;
• увеличаване на броя на държавните места във висшите училища;
• намаляване на броя на учениците в класовете;
• промяна на системата за разпределение на абитуриентите.

Организаторите призоваха към акции на 31 октомври и 5 ноември.

Протестите в Италия започнаха месец по-късно от тези във Франция – на 17–18 октомври, но почти веднага достигнаха същата интензивност като кулминацията на френските протести през същите дни и също прераснаха в безредици. Основните причини за недоволството – високите цени на горивото, бюджетната политика, съкращаването на социалните разходи в полза на военните – са свързани с нежеланието да се приеме „военен бюджет“. В Милано, Торино и Болоня, които бяха центрове на протестите, демонстрантите излязоха с лозунги срещу поскъпването на живота. В Милано бяха изпратени около батальон италиански военни. В Рим демонстрацията придоби пропалестински характер, като протестиращите нахлуха в Колизеума. На 24 октомври италианските военни обградиха централните площади на най-големите градове, включително Рим, Милано, Торино и Флоренция. На 30 октомври в Италия е насрочена обща стачка.

В Испания протестите, според изявленията на техните инициатори, са вдъхновени от Франция, но имат общоикономическа насоченост. Те започнаха на 3 октомври и обхванаха 50 града. Според данните на организаторите в тях са участвали около 500 000 души (съпоставимо с Франция в пиковия момент), а според данните на властите – 70 000. Поводът – високите наеми (+90% за 10 години) и недостигът на жилища. Катализаторът беше отхвърлянето в парламента на 2 октомври на законопроекта за борба с жилищната криза, който предвиждаше мораториум върху изселванията и удължаване на наемите по действащите цени. Символ на несправедливостта стана опитът за изселение на 87-годишната Марикармен Абаскал от апартамента ѝ в Мадрид. Акцията на 24 октомври бе белязана от безредици в Барселона, а на 27 октомври – в Билбао и Мадрид. Следващата акция е насрочена за 31 октомври.

В съседна Португалия протестите също са предизвикани от жилищната криза – недостиг на жилища и високи наеми (през второто тримесечие те са се повишили с 16% – повече, отколкото където и да е в ЕС). Протестите бяха провокирани от правителствен законопроект за улесняване на изселяването на наематели. Той изведе на улицата от 17 октомври хиляди хора в столицата на страната – Лисабон, Порто и други градове. Полицията разпръсква протестите и разрушава палатковите лагери. Последната вълна от протести премина на 25 октомври.

Масовите протести засегнаха и Белгия – на 17 октомври младежи излязоха по улиците в Брюксел и Лиеж срещу повишаването на разходите за образование. Властите приложиха сила. Протестът на 24 октомври премина без безредици. Поради съкращаването на разходите за образование в Австрия на 24 октомври по улиците излязоха 30 000 души. В Германия през октомври преминаха вълни от младежки протести с искания, сходни с френските и италианските, както и срещу плановете за възобновяване на военната служба и депортирането на мигранти. Поредица от протести се очаква на 31 октомври в 21 града в страната.

С „френски“ размах през октомври се разразиха протести в Албания, която не е членка на ЕС. Студентските протести, свързани с качеството и цената на образованието, както и с трудностите при намирането на работа, от 13 октомври прераснаха в безредици с политически искания за оставката на премиера на страната Еди Рама. Те се припокриват с протестите, продължаващи от лятото, срещу застрояването на защитения остров Сазани от зетя на президента на САЩ Доналд Тръмп, Джаред Кушнер, и прерастват в сблъсъци с полицията.

Младите, левите, разнородните и социалните мрежи

След протестите на 17 октомври френският президент Еманюел Макрон заяви, че исканията на част от протестиращите са справедливи, но, подобно на политическите си опоненти от дяснопопулистката „Национален сбор“, осъди онези, които участват в безредиците. Това са анонимните casseurs („разрушители“). Активни публични организатори на протестите във Франция остават сдруженията Les Lycéens! („Лицеисти“) и l’Union syndicale lycéenne (Профсъюз на лицеистите). Протестите бяха подкрепени от профсъюзите, включително най-големия – Общата конфедерация на труда (ОКТ), и от ултралевите движения, най-голямото от които е „Непокорна Франция“. Основателят на „Непокорна Франция“ и кандидат за президент Жан-Люк Меланшон осъди както полицията, така и късогледството на властите.

В Южна Европа протестите са по-децентрализирани. При това италианската управляваща коалиция е десноцентристка, начело с дяснопопулистката премиерка Джорджа Мелони, а испанската – лява, със социалиста Педро Санчес. В протестите в Италия участват и профсъюзите – Базовите комитети (Cobas), Общият базов профсъюз (SGB) и други отраслови сдружения. По-конкретно, шофьорите на тирове и таксиметровите шофьори са недоволни от цените на горивото. Но координацията се осъществява и от анонимни движения в социалните мрежи – „На площада, Италия“ и „Движение 17 октомври“ (M1710). На 24 октомври полицията арестува предполагаемия организатор – 30-годишния журналист-фрилансър и пропалестински активист от марокански произход Юсеф Сихер.

В Испания, заедно с публичните организации като Съюза на наемателите на жилища, районните жилищни комитети и профсъюзите, действат десетки анонимни профили в социалните мрежи, обединени в движението Blocus (от френската дума „блокада“ – практика от протестите през 2025 г.). В чат приложенията се обсъждат местата и датите на акциите. В Португалия организатори са движението „Acampada“ (инициатори на палатковите лагери и протестните акции в Лисабон и Порто), както и португалският аналог на френската ОКТ – Всеобщата конфедерация на португалските работници. В Германия координатор е хоризонталното младежко движение „Gen Z regelt“ („Поколение Z поема нещата в свои ръце“).

Около една трета от задържаните във Франция и в Италия са непълнолетни. Няма точни данни за броя на задържаните, както и за тяхната национална и политическа принадлежност. В репортажите на медиите се виждат младежи както с европеоидна, така и с близкоизточна външност; широко разпространени са знамената на левите движения, съветското знаме и знамето на Палестина, което е популярно сред мигрантите, университетската и училищната младеж, както и сред интелигенцията. Във Франция са популярни лозунги с препратки към Великата френска революция и пеенето на съветската песен „Катюша“.

Реакциите отвъд океана

Десните критици на европейските правителства отвъд океана – президентът на САЩ Доналд Тръмп и генералният директор на SpaceX и Tesla Илон Мъск – свързаха протестите в Европа с „неконтролируемата имиграция“. Американският лидер повтори тази теза на 27 октомври. Още на 7 октомври Мъск нарече протестите в Европа „бавно нахлуване“ на мигранти, а онези, които го подкрепят – „предатели“. Така милиардерът отговори на публикацията на Тръмп, в която той заяви, че „проблемът не е в училищата, а в това, че ислямът иска да завладее някогашната велика страна“. Под „предатели“ Мъск имаше предвид левите и правителствата на европейските държави.

Какво казват експертите за участниците

Но протестите не трябва да се свеждат до ултралявото движение или мигрантите – в тях участват различни групи от населението, младежи от местен и мигрантски произход, казва заместник-директорът на Института за Европа към Руската академия на науките Владислав Белов. Левите са забележими в протестите, но социалните искания не винаги означават лява политическа ориентация, а участието на мигрантите не може да се прехвърля върху цялото движение, обяснява той. Част от младежта в Европа не счита партиите и профсъюзите за ефективни посредници между обществото и властта. Ето защо, според него, социалното недоволство прераства в протести чрез децентрализирани мрежови инициативи, без устойчиво ръководство и програма. Това затруднява преговорите с властите и създава допълнителни възможности за радикално настроени групи, казва Белов.

Във всички европейски протести се наблюдават сходни тенденции – икономически проблеми, пораждащи недоверие към политическите елити, спад в рейтингите им, затруднения в работата на междупартийните коалиции и нарастващо търсене на несистемни отговори, казва Павел Тимофеев, ръководител на сектора за регионални проблеми и конфликти в ИМЕМО към РАН.

В Италия протестите са по-малко насилствени, а във Франция това е част от политическата култура, където главният празник – Денят на превземането на Бастилията, отбелязва старши научен сътрудник в ИМИ към МГИМО Елена Маслова. Но стачното движение е отличителна черта и на италианското общество, припомня експертът. Недоволството на италианците не се отнася само до правителството на Мелони, а е резултат от натрупани проблеми и избирателна апатия – в момента са недоволни дори онези италианци, които по-рано са гласували за Мелони като надежда за разрешаване на кризата, казва Маслова.

Освен студентите в Италия протестират и средната класа, работниците, служителите, които не винаги имат ясна политическа ориентация, а профсъюзите и студентските мрежи институционално подкрепят протестите, продължава експертът. Но от политическите сили акциите се подкрепят по-скоро от маргинални организации, които не са представени в парламента – нито една голяма партия, за разлика от Франция, не извежда електората на площадите, отбелязва Маслова.

Симптоми на икономико-демографски проблеми

Експертите са единодушни, че основният повод за протестите е заплахата за жизнения стандарт и благосъстоянието, а в основата на опасенията стоят икономическата ситуация и бюджетната политика. Масовите протести са симптоми на кризата на европейския социално-икономически модел, казва доцентът от факултета по световна икономика и световна политика на Националния изследователски университет „Висша школа по икономика“ Георгий Кутирев. Те имат общи предпоставки – нарастване на разходите за живот, намаляване на достъпността на жилища, структурни промени на пазара на труда и други социални проблеми, казва Кутирев. Бюджетната криза в Италия и Франция е свързана и с външната политика – съкращаване на социалните разходи в полза на подкрепата за Украйна и ремилитаризацията, отбелязва Маслова.

Хроничният проблем на флагмана на протестите, Франция, е разпадът на социално-икономическия модел поради намаляването на коренното население, заместването му с мигранти и нарастването на броя на възрастните хора, което води до увеличаване на разходите за поддържане на социалната система – гордостта на французите, отбелязва Тимофеев. Причината за това са проблемите на младежта – качеството на образованието и неравенството в шансовете за прием във висшите училища, казва той.

Френските и италианските финанси

Негативният социален фон се засили под влияние на пандемията от 2020 г. и енергийната криза в Европа, започнала през 2021 г. – темповете на растеж на БВП спадат, парите за социална подкрепа стават все по-малко, а бюджетните проблеми стават все по-остри, отбелязва Тимофеев. Макрон се опита да реши проблемите чрез либерализиране на трудовото законодателство, увеличаване на пенсионната възраст и някои данъци, но резултатите са лоши – темпът на растеж на БВП за периода 2017–2026 г. спадна от 2,1 до 0,4%, бюджетният дефицит се е увеличил от 3,4 до 5% от БВП, а държавният дълг – от 98,8 до 119,3% от БВП, припомня експертът.

Франция – „болният човек на Европа“ – се оказа в затворен кръг от бюджетни и социални кризи, казва водещият експерт от ЦМАКП Ренат Ахметов. При нарастваща инфлация (+3,1% през септември 2026 г. след +2,4% през август) БВП на Франция през II тримесечие на 2026 г. „застина на нула“, бюджетният дефицит достигна 5,4% от БВП при държавен дълг от 111% от БВП през 2026 г. според прогнозата на МВФ, отбелязва експертът.

„От всички страни в ЕС именно Франция е на ръба на финансова криза, следващата дългова „криза в еврозоната“ може да започне именно от нея“, – смята той.

Тежка е ситуацията и в Италия: според прогнозата на МВФ темпът на растеж на БВП ще бъде едва +0,8%, а инфлацията през септември – +4,2% – най-високият показател за последните три години. Ръстът на потребителските цени и забавянето на растежа на БВП водят до изблик на обществено недоволство, смята икономистът. При това Франция и Италия са страните с най-голямата абсолютна сума на държавния дълг в ЕС (по над 3 трилиона евро всяка), отбелязва Ахметов. При тези условия е трудно да се подкрепят населението и бизнеса чрез субсидии или намаляване на данъците, обяснява той. Същевременно нараства цената на държавните заеми: доходността на 10-годишните облигации на Франция надхвърли 5% годишно – най-високата стойност от 2002 г. насам, отбелязва експертът.

Ролята на ЕЦБ и на Иберийския полуостров

„Протестиращите“ държави от ЕС са обединени и от влиянието на действията на ЕЦБ, смята Кутирев. Повишаването на лихвените проценти е насочено към ограничаване на инфлацията, но увеличава цената на заемните средства, ипотечното кредитиране и възпира инвестициите в строителството, обяснява той.

Но е прекалено рано да се говори за рецесия във всички тези страни, предупреждава Ахметов. В Португалия растежът на БВП за II тримесечие на 2026 г. възлиза на 2,6% спрямо нивото от 2025 г. и, според прогнозите на ОИСР и Световната банка, ще се запази на това ниво до края на 2026 г. Ръстът на цените в Испания и Португалия се ускорява (+3,6% и +4,9% през септември 2026 г. съответно) поради общоевропейски фактор – поскъпването на енергийните ресурси вследствие на ситуацията в Близкия изток, смята икономистът.

Според данните от енергийния бюлетин на Европейската комисия от 22 октомври средните цени на моторните горива в ЕС през третата седмица на октомври са спаднали спрямо рекордните нива от септември (дизел – до 2,1 евро за литър, бензин – до 1,9–2 евро за литър). Но те все още са необичайно високи, над рекордните нива от пролетта и лятото на 2022 г. – периода на паника на пазарите в началото на конфликта в Украйна.

Протестите засегнаха страни с различна икономическа динамика, признава Кутирев. Франция и Италия се сблъскват с ниски темпове на растеж, дългово бреме и ограничени бюджети, докато Испания и Португалия демонстрират устойчива икономическа динамика, обяснява той. Но макроикономическите успехи на Пиренейския полуостров не са съпътствани от съпоставимо подобрение на материалното състояние на населението и не се възприемат като показател за нарастване на благосъстоянието, отбелязва експертът. При това жилищната криза в страните от ЕС е най-яркият показател за фундаментални социални проблеми, заключава Кутирев.

 

ВЕДОМОСТИ