Даниел Десподов
Замисляли ли cтe ce някога, докато прелиствате новинарския поток или участвате в разгорещен онлайн спор, как някой друг може да има толкова противоположни възгледи? Защо аргументите, които ви се струват железни, за него са нищо? Този феномен, който трови семейните вечери и разделя обществата, от векове е обект на изследване от страна на философи, социолози и психолози. Но днес в тази област нахлува един неочакван изследовател – изкуственият интелект.
Карта на душата: От думи към пространство за идеи
Изследователи от Университета в Индиана предложиха радикално нов подход: използване на големите езикови модели (LLM), като този, който захранва ChatGPT, не за писане на поезия или код, а за създаване на истинска карта на човешките убеждения. Тяхната работа, публикувана в престижното списание «Nature Human Behaviour», не е просто поредният експеримент. Това е опит да се надникне в самия механизъм на нашето мислене и да се разбере защо толкова отчаяно се придържаме към идеите си.
Представете си гигантска триизмерна карта, на която всяка точка е различно убеждение. «Доброто хранене е ключът към здравето» се намира ето тук. Съвсем наблизо, в същия «регион», се намира точката «Редовните физически упражнения ви карат да се чувствате по-добре». Но убеждението «Да ядеш бърза храна всеки ден е нормално» ще се намира на съвсем друг «континент», на хиляди условни километри разстояние.
Екипът, ръководен от Джисун Ан, създава точно такава «карта на идеите», или, казано на научен език, «пространство на вложенията в убеждения». Те взели за основа невронната мрежа S-BERT, специално обучена да улавя семантичната близост между фразите, и я «захранили» с масив от данни от различни онлайн дебати. В резултат на това изкуственият интелект се научил не просто да класифицира убежденията, но и да ги разполага в многомерното пространство, където разстоянието между точките отразява пряко тяхната семантична връзка.
Този подход е гениален в своята простота. Той превръща абстрактните и често емоционални аргументи в измерими данни. Сега поляризацията на обществото може не само да се усети, но и да се види като два отдалечени клъстера от точки на картата.
Не става дума за истината, а за разстоянието: Тайната на «относителния дисонанс»
Най-интересното откритие на изследователите предстояло да се случи. След като анализирали по какъв начин потребителите приемат или отхвърлят новите идеи, те се натъкнали на любопитен механизъм, който нарекли «относителен дисонанс».
Всеки е запознат с класическия когнитивен дисонанс – психологическият дискомфорт, който изпитваме, когато се сблъскаме с информация, която противоречи на нашите възгледи. За да се избавим от този дискомфорт, ние или променяме убеждението си, или, по-често, отхвърляме новата информация.
Но изследването разкрива нещо по-фино. Оказва се, че изборът ни се определя не от абсолютната «правилност» или «погрешност» на новата идея, а от нейното относително положение върху картата на убежденията.
Нека обясним с един прост пример. Представете си човек, който е убеден в ползите от традиционната медицина. Представени са му две нови идеи:
- «Някои методи на алтернативната медицина, като фитотерапията, могат да допълнят традиционното лечение».
- «Всички болести могат да бъдат излекувани със силата на мисълта, като се откажем от лекарите.»
Очевидно е, че първата идея се намира на «картата на убежденията» на този човек много по-близо до неговата изходна точка, отколкото втората. Проучването доказва, че той е много по-склонен да приеме първата идея, дори и да е скептичен към нея. И то не защото е «по-логична», а защото «прескачането» към нея изисква по-малко умствени усилия. Разминаването или дисонансът с тази идея е по-малък, отколкото с радикалната втора идея.
«Ние инстинктивно избираме пътя на най-малкото познавателно съпротивление. Ние не просто избягваме несъгласието, а активно свеждаме до минимум „разстоянието“ до новата информация. Ако два противоположни аргумента са на едно и също разстояние от нашите възгледи, може да сме еднакво готови да се наклоним към някой от тях. Но щом единият от тях е малко по-близо, изборът е предрешен.»
От лабораториите към живота: Къде е полезен навигаторът на убежденията?
Това откритие има огромни практически последици.
- Ефективна комуникация. Как да убедите хората да се ваксинират, да сортират боклука си или да преминат на по-здравословна диета? Вместо да хвърляте в лицето им факти, които са на другия «полюс» на тяхната карта на убежденията, можете да намерите «междинни» идеи. Например вместо лозунга «Откажете се от колата си!» можете да предложите «Опитайте се да използвате обществен транспорт веднъж седмично». Това послание е по-близко и е по-малко вероятно да бъде отхвърлено.
- Разбиране на социалните процеси. Картата на убежденията ви позволява буквално да измерите пропастта между социалните групи. Това ви дава възможност да прогнозирате горещите точки на напрежение и да разберете защо една и съща новина предизвиква диаметрално противоположни реакции в различните общности.
- Борба с дезинформацията. Като разбирате кои убеждения служат като «входни точки» за фалшивите новини, можете да изградите по-ефективни стратегии за противодействие, като предлагате на хората информация, която е «по-близка» до техния мироглед, отколкото конспиративните теории.
Цифровата отливка на съзнанието: Нови хоризонти и стари въпроси
Разбира се, работата на екипа от университета в Индиана е само началото. Сега те планират да разширят своята карта, като използват огромни количества данни от различните социални мрежи, за да я направят още по-подробна и точна. Целта им е да разберат не само статичната картина на убежденията, но и динамиката: как хората се присъединяват към онлайн общностите, как променят възгледите си под влияние на информацията и комуникацията.
Създаването на такъв инструмент повдига и нови етични въпроси. От една страна, той е мощен инструмент за постигане на взаимно разбиране и изграждане на диалог. От друга страна, той е идеален инструмент за манипулаторите, които могат да създават перфектно калибрирани послания, използващи нашите когнитивни слабости.
Какъвто и да е случаят, изкуственият интелект ни предостави уникален микроскоп за изучаване на човешката душа. И може би, като надникнем в кода на нашите убеждения, най-накрая ще можем да разберем по-добре не само другите, но и себе си.
