От праисторията до освобождението – цялата история на Видин под един покрив
Нова постоянна експозиция в музей «Конака» във Видин ще представи развитието на региона от праисторията до 1878 г.
«Регионът на днешен Видин е бил обитаван още от най-дълбока древност. В пещерата Козарника, Белоградчишко, са засвидетелствани едни от най-ранните следи от хора в Европа – на възраст над 1 милион години. Благодарение на благоприятния климат, плодородните земи и близостта до река Дунав, тук са възникнали едни от първите праисторически селища през новокаменната епоха», казва Николай Александров от екипа, който подготвя документацията за новата експозиция.
За историята на самия град Видин, която ще бъде представена, разказа д-р Ваня Ставрева: Известно е, че в началото на V хил. пр. Хр. в района на Видин възниква праисторическо селище, а през I хил. пр. Хр. съществува тракийско селище.
Включването на тези земи в пределите на Римската империя през I в. е съпътствано от изграждането на Римския лимес по Дунав и създаването на военни лагери. Такъв възниква през I или в началото на II в. на територията на днешния Видин и бързо прераства в голям укрепен град с името Бонония. В пределите на римската провинция Крайбрежна Дакия Бонония е вторият по значение град след провинциалната столица Рациария. При император Константин I Велики тя се превръща в една от най-мощните крепости на десния бряг на Долен Дунав.
В ранновизантийската епоха Бонония претърпява опустошителни нашествия на хуни през 40-те години на V в. и на славяни и авари през V – VI в. След унищожаването на Рациария по време на варварските нашествия през VI в. Бонония става водещ градски център. Поради стратегическото положение крепостта е възстановена от византийския император Юстиниан I (527-565 г.).
В пределите на Първата българска държава градът получава името Бдин и се утвърждава като военен, църковен и административен център – седалище на комитат.
От средата на ХІІІ в. Бдинската област се превръща в полусамостоятелно деспотство (княжество). В края на века негов деспот е Шишман, който поставя началото на последната средновековна българска царска династия – династията на Шишмановци. През втората половина на XIV в. Бдин за кратко е в пределите на Унгарското кралство, след което градът се издига до столица на самостоятелно царство при цар Иван Срацимир.
Бдинското царство последно пада под османска власт.
В годините на османското владичество Видин става център на санджак. Градът се превръща в център на съпротивата на еничарите срещу Високата порта и нейните реформи през XVIII м. Техен предводител става потомственият еничар Осман Пазвантоглу (1758 – 1807), който включва в армията си и кърджалии. През 1794 г. той отцепва от империята Видинския санджак, а по-късно и българските територии на север от Стара планина до Русе. Избухналото Първо сръбско въстание (1804) поставя началото на неуспехите на Пазвантоглу. Във въстанието се включват и българи от Видинско, което предизвиква гнева на отцепника и през 1806 г. той разпорежда да бъдат убити видинският митрополит, много свещеници и първенци от раята.
Видин е единственият голям български град, който в края на XVII в. е част от империята на Хабсбургите. Укрепването на Видин започва от австрийците през 1689-1690 г. и е продължено от османците, след като те си връщат града. Резултатът е построяването на една от най-мощните крепости на десния бряг на Долния Дунав – крепостта «Калето». Тя е изградена по Вобановата система и е със «звездовидна» форма. Във Видинско избухва първото масово въстание през 1850 г., а във въстанието от 1876 г., останало в историята като Кървавия Петровден, са избити 800 въстаници.
В края на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Румъния и Сърбия имат териториални претенции към Видин, но той остава във възстановената българска държава.
offnews.bg
