Новата мода в наркотиците – фентанил, райски газ и кое е ефективното им противодействие
Д-р Юлиан Караджов е изтъкнат български биохимик, бивш научен сътрудник в Българската академия на науките (БАН). Той е доктор по биохимия с дисертация на тема «Транспорт на калций и окислително фосфорилиране в митохондриите на мозъка». Преподавал е в Нов български университет (НБУ) курс на тема «Наркотици». Караджов участва в първото национално проучване на пазара на незаконни наркотици в България, което бележи важен етап в изследванията в областта на наркотиците в страната.
Наркотици и пътна безопасност
Драганов: Д-р Караджов, колко е силна връзката между злоупотребата на различните психотропни вещества или наркотици и пътно-транспортните произшествия?
Караджов: Ако вземем статистиката на убитите при ПТП в България, ще видим, че убитите от шофьори с положителен тест, което не е равно на употребили малко преди това, е някакви малки части от процента. Тоест основните фактори у нас си остават безотговорното каране и алкохолът. Дори проблемите с пътищата бих ги сложил на второ място след безотговорното каране, защото в крайна сметка, ако пътят е лош, се предполага, че би трябвало да съобразиш и да караш внимателно. Но всичкото това приказване как ние ще спрем катастрофите, като се борим с дрогите? Колко ще ги намалите, с части от процента? Останалите фактори остават. Това не означава, че такъв проблем не възниква понякога, но аз си мисля, че по-скоро той ще расте, защото все повече се появяват дроги, които трудно или принципно не могат да бъдат хванати от тестове. Примерно класиката – райският газ. Ние вече го виждаме в действия. Аз поне две видеа съм виждал как хора демонстративно дишат от балони райски газ в коли. Това се случва в града, на оживени улици и кръстовища. И те по никакъв начин не могат да бъдат хванати, така че всеки нормален адвокат, когото си хванат, ще докаже, че те са надували балона, а не са дишали райски газ. Тестове не могат да се направят, защото ефектът е много кратък, буквално минути. Дори не знам какво може да се направи, защото това не е само наш проблем. Примерно това с райския газ го има и в Западна Европа, тоест хора, които демонстративно показват, че не им пука. И за мен основното, което може да се направи, е просто да се санкционират хората, които карат безотговорно, независимо дали го правят под въздействие или не. Защото аз съм сигурен, че всички, които карат безотговорно под въздействие, карат безотговорно и без въздействие.
Драганов: Все пак изследванията показват, че България е в горната част на статистиката за смъртност на пътищата в Европа. Имаме ли някакви уроци, които можем да вземем от други държави по отношение на политиките спрямо карането в нетрезво състояние под влияние на наркотици? Някаква добра политика от друга държава?
Караджов: Аз си мисля, че ако има добра политика в друга държава, тя започва с това, че там нарушенията много по-строго се проследяват и наказват.
Проблеми с тестовете и правната рамка
Драганов: При съществуващата правна уредба в България има правни последици за хора, които имат следи от употреба на канабис в тялото им. Доколко е научно обосновано да се носят правни последици за такива следи в човешкото тяло?
Караджов: Каквото пише в закона, това е. Ако законът каже, че няма граница, значи така пише в закона и съдът действа по този текст. Ако има такава граница, много е различно. Ето, в момента в Словения обсъждат легализация на канабиса и се установява някаква граница за шофиране каквато има за алкохола. Тоест под тази граница може, значи си употребил достатъчно отдавна, преди дни. Ако е над границата, тогава носиш отговорност. У нас отсъства желание за такива работи да се правят, въпреки че абсолютно същата тази апаратура, която в момента се ползва за кръвните резултати, може да определи горе-долу колко е концентрацията.
Драганов: Тоест смятате, че едно прецизиране на закона, което да вкара и концентрация в кръвта, би било стъпка в правилната посока?
Караджов: Проблемите започват още с полевите тестове, които са изключително ненадеждни не само у нас. Повтарям, навсякъде по света е този проблем, където са правени опити да се установи колко адекватно показват. И във Франция, и в Щатите съм чел публикации, показват много зле. Има много фалшиво позитивни, има много фалшиво негативни резултати. Тоест ти може да си под въздействие и да не те хване. Може изобщо в тебе нищо да няма и нищо такова да не си употребявал през живота си, а да покаже, че си употребявал средство, след което започва една въртележка, при която ти вземат колата, докато ти излязат някакви други анализи и така нататък. И на хората тази политика им съсипва живота.
Драганов: Смятате ли, че ако тези тестове са лоши, защото дават прекалено много фалшиви резултати, процес, в който се прави второ или дори и трето тестване, не би решил частично този проблем, преди да се ходи към кръвни тестове и последващите правни последици?
Караджов: Значи тук проблемът е, че полевите тестове трябва да бъдат първо бързи, за да се появи резултат и второ, евтини. При цена 50-60 лв. на тест не можеш да влезеш в бюджета, няма как. Да се поеме това нещо не става, адски е скъпо. След това имаме много случаи с хора, които са пострадали. Пили хапче за глава, например, в което има мъничко кодеин, който дава абсолютно същия сигнал на теста като хероин. Това хапче се продава без рецепта и то наистина работи при хора, които имат главоболие. Какво правим сега? Забраняваме хапчето, забраняваме полезно лекарство, за да не създава проблем на тестовете или какво? Въобще проблемът с цялата тази работа, с тестовете на път, започва с това, че излизат политиците и казват «има проблем и ние имаме решение», което е лъжа, защото потенциален проблем има, но никакво решение нямат. Но след като са излъгали, че имат решение, те трябва да прокарат нещо. Създават впечатление, че нещо се прави, но в крайна сметка резултатът общо взето е равен на нула.
Политика и институционални проблеми
Драганов: Вие смятате, че дефинирането на проблема куца. Можете ли да дефинирате проблем, който да доведе до дефиниране на решение за някаква политическа реформа, която смятате, че ще доведе до по-малко смъртни случаи на пътищата в България?
Караджов: Сравнявам как се работи по закони и наредби, по подобни теми, изискващи достатъчно разнообразни, но специфични познания по научни, технически и т.н. теми. Как се прави по света и как се прави у нас? У нас се събират политици. В най-добрия случай се привикват няколко така наречени експерти, които обаче са държавни служители, тоест те са подчинени. Началниците привикват подчинените си. Значи в тази система няма как да се изработи нещо, което да върши друга работа, освен да създава впечатление, че началниците са умни и вземат правилните мерки. Как се прави в една цивилизована страна? Примерно парламентът, Конгресът и така нататък, свиква комисия. Комисията има един политик, който е секретарка на комисията, на практика координатор, мениджър на проекта. Събират се хора от извънправителствените институции. Например, в Съединените щати, когато се обсъжда нещо около канабиса, ще извикат хора от Националната академия на науките, а не от Министерството на здравеопазването, като целта е да бъдат по-далеч от властта, за да могат да изразяват по-адекватни мнения. Тези хора накрая разглеждат някакъв проблем, предлагат някакви решения да се гласуват. Тези решения може да се гласуват, може да се отхвърлят. Но го няма това сливане у нас, където на практика изпълнителната власт сама си пише законите.
«Цитирам един виден наш социолог, който казва в България от трите власти има само изпълнителната и тя се казва МВР.»
И за съжаление това е така от Александър Стамболийски насам.
Новите наркотици: райски газ и фентанил
Драганов: Говорейки си за наркотиците, по-рано споменахме един относително нов – азотния оксид или райския газ. Той набира популярност сред младите. Даже видяхме определено ниво на нова законодателна регулация. Всъщност какви са медицинските и социалните рискове от употребата на райския газ?
Караджов: Тук парадоксът е, че райски газ се диша от векове и случаите на медицински усложнения буквално допреди няколко години се брояха на пръсти в целия свят. Говорим за някакви уникални случаи на хора, които са имали увреждания на нервната система, стигащи до парализи, парези и така нататък. В момента сума ти страни по света докладват вече редовни такива случаи. Просто 250 години човечеството е дишало райски газ максимум няколко пъти в годината, а в момента имаме хора, които го правят по 10-20 пъти на вечер. Няма никакъв страх. Като че изведнъж хората решават, че всяко нещо може да бъде използвано колкото си искат. И в момента имаме хора с наистина много тежки неврологични нарушения, които са там в болницата. Донякъде успяват да ги върнат, но те си излизат частично повредени. И това е, за което си говорихме в началото, че някак хората стават безотговорни. Те започват да си мислят, че са безсмъртни. Някак това чувство, че на мен винаги ще ми се размине, води до това, че се появяват тежки поражения от райски газ, които не ги е имало. Аз примерно, когато съм писал книгите си, това бяха уникални случаи.
Драганов: Другият голям нов наркотик, за който чуваме все повече в България, е фентанил. Има такава теория, че това е геополитически инструмент на Китай срещу големия им конкурент САЩ. Известно време обаче виждаме, че той навлиза и в България. Виждаме включително смъртни случаи, за които говорят медиите. Изненада ли е за вас пристигането на този наркотик в България?
Караджов: Не, бих казал, че чакам от 40 години фентанилите, защото това е цяла група синтетични опиати и те сериозно са разработвани още 70-те, 80-те, 90-те години, включително в Китай и един от центровете беше Шанхайската болница на Китайската народна освободителна армия. Имаше публикации на китайски – от заглавията и абстрактите на английски можеше да се разбере, че разработват нови фентанили. Най-вероятно за военни цели. Има такава идея за особено силен фентанил, при който дозата е буквално под микрограм, тоест една невидима прашинка. Той може да се използва за обездвижване на вражески армии. Но всички фентанили, ако ги сравним с класическия хероин, са по-опасни – може да предизвикат блокиране на дишането и смърт, така да кажем типичната свръхдоза. Така изглежда при фентанил. Този проблем е някак много по-силно изразен, в смисъл, че фентанил е теоретически. Там при изследвания на мишки са по-безопасни от хероина, но на практика при някои хора може би в някои състояния на организма могат буквално да спрат дишането при съвсем нормална доза. И от там идва много високата смъртност. Да кажем така, те са много безопасни, когато се употребяват в медицината под контрола на анестезиолог, който ги знае и държи нещата под контрол. Следи на пациента кръв, пулс, там всякакви параметри. Но при дива употреба, нелегално, рисковете просто са прекалено големи. А от гледна точка на геополитиката, да, удобно е. В крайна сметка един килограм кар-фентанил са горе долу толкова дози, колкото един тон хероин. Тоест имаш една тухла, в единия случай, в другия имаш едно пале.
Караджов: Естествено, че първото много по-лесно ще го трафикираш. Поне американците казват, че Мексико е междинна станция. От Китай или Индия пристигат прекурсорите, които се сглобяват, така да се каже. На място се прави финалният синтез там, пакетира се и се изпраща през границата. Какво следиш? Целият трафик на химически вещества? Там е някакъв кошмар. Просто да следиш в една глобализирана икономика. И тъй като става дума за относително малки количества, за килограми, а не за тонове, те просто могат да бъдат скрити в някаква голяма пратка от нещо друго. И аз си мисля, че проблемът само ще става по-тежък. Още един аспект, за да контролира човек новите синтетични опиати. Когато имаш апаратура за откриване и идентифициране на нещо, тя не открива дали вътре има дрога или не. Тя работи по списък. Тоест всяко вещество, което евентуално търсиш дали е вътре, трябва да бъде в списъка. Машината трябва да го е изучила. Тоест ти трябва да й подадеш малка дозичка, тя да му заснеме спектъра, да си го запомни периодично, точно като митничарско куче. И през няколко месеца ти трябва да й напомняш как изглежда това, защото хардуерът на машината леко се разстройва, променя се леко с времето и така за всяко ново вещество трябва да имаш стандарти и методики, да можеш да го хванеш. Когато тези нови вещества станат десетки, е трудно. Когато са стотици, става още по-трудно, а когато станат хиляди…
Опитът на поколенията и институционалната дейност
Драганов: Какво можем да направим реалистично, за да премахнем или поне да намалим проблемите, свързани с новите наркотици като фентанил, които са доста смъртоносни в България?
Караджов: България? Аз се страхувам, че в момента сме в много лош момент, защото ако вземем първата хероинова епидемия от 90-те години, след нея остана едно поколение, което знае какво е хероинът, просто защото имаше твърде много измрели приятели. Едно момче ми каза – от Орлов мост до румънското посолство на улицата останахме само двама. Останалите или измряха, или заминаха по комуни в Испания. Имаме поколение, което знаеше какво е това и затова употребата на хероин след това затихна. В момента идва ново поколение, което не е бито, не е страдало, не е виждало как умират приятелите му. И според мен старото поколение, колкото и да е трудно в момента, след като е минало през хероиновата епидемия, трябва да говори на младото поколение какво идва. Че идва същото. Ако погледнем и хероина в Щатите – и той е на вълни, между тях има вълни от стимуланти. Тези вълни вървят точно с поколенията, така че има някакъв начин миналите поколения да предават опита си. Не само «правѝ така», но и «не правѝ така», защото сме го правили и е много зле. Не абстрактни лозунги, а буквално да се каже «Приятелите ми измряха от това, което се каниш да правиш».
Драганов: Това е как да го кажем, културно, обществено-моралният начин да контролираме нещо. Но все пак имаме един по-институционален начин. Как войната срещу дрогата се отразява на културата и приоритетите на българската полиция?
Караджов: Войната с дрогата е много удобна. Цитирам високопоставен полицай, няма да казвам името му – «при нас работата е на червени точки». Казва, ако стоиш пред даден магазин и хванеш днес 10 крадеца – 10 червени точки. Ако 3 месеца работиш по 1 убийство и хванеш убиеца, една червена точка. И затова на хората им е по-удобно да ловят пред магазините, или да се завъртят някъде, където знаят, че децата пушат трева и да направят там лесни червени точки. Системата на отчетност е така направена и при това положение, разбира се, че аз, ако бях полицай и исках да ми е лесен животът, щях да се ориентирам към най-лесните начини за изкарване на червени точки. Това е. Навремето имаше много хубава книга на един украински журналист, разговори с негов приятел полицай, който му обясняваше точно цялата тази система на отчетност, как работи системата и прочие. И виждаш, че полицията няма да реши проблема. Не, че има злонамереност. Системата е така направена, че полицаят не получава надбавка към заплатата за това, че в неговия квартал е спокоен и в неговото районно гражданите не се оплакват. Мога да ти дам един пример. Огъст Волмър се смята за баща на американската криминология и изобщо световната и дава този пример. През 20-те години на миналия век той е шеф на полицията в Бевърли Хилс, Калифорния, тогава съвсем не е това, което е в момента, но неговата идея е била добра. Имало е забранен алкохол, забранени дроги, забранена проституция, не знам си какво. Но освен това е имало грабежи, убийства, кражби, палежи и така нататък. Той оставя гражданите сами да преценяват кое е важно. Полицията му реагира на всеки сигнал и гражданите сигнализират само за сериозни опасни престъпления. Полицията си затваря очите пред това, че някъде се продава алкохол, ако няма усложнения от това за обществения ред. Тоест закон има, но ние ще си направим едни такива приоритети, че ето тези, които са ме избрали за шеф на полицията, да бъдат доволни. И престъпността в Бевърли Хилс пада. Там, в този полицейски участък тя пада буквално в пъти спрямо преди. Тоест имаме приоритети, не отчетност. Целта е да няма убийства, да няма грабежи, да няма смущение на обществения ред и така нататък.
Декриминализация и либерален подход
Драганов: Много хора в България и в други държави издигат лозунг за декриминализация на марихуаната, декриминализация на наркотиците изобщо, смятайки, че това ще доведе до спад в престъпността. Но смятате ли, че криминализирането на притежанието би освободило наистина полицейски ресурси за другите.
Караджов: Най-малкото цялото това работно време, което в момента е посветено на марихуаната, ще бъде използвано по друг начин. Второто е, че когато по някакъв начин се либерализира марихуаната и достъпът до нея стане, да речем, не наказуем, то автоматично пада употребата на синтетики с подобен ефект, които са много по-вредни. Защото от марихуана няма умрели, но от синтетика, които имитират марихуаната, има умрели, защото при тях е същият проблем като фентанила. Те са ужасно много и различни и много по-трудно се контролират, отколкото да контролираш един пазар, който е бял или си в сивата зона, но все пак е под някакъв контрол.
Драганов: Има ли такива модели на полицейската дейност от други държави? Говорим за цялостен полицейски модел, не само фокусиран върху политиките срещу наркотиците. Има ли такъв полицейски модел, който според вас би могъл да вдъхнови реформа на българска почва, така че да получим по-добро управление?
Караджов: Трудно ми е. Според мен някой, който специално се е занимавал с това, би трябвало да отговори на въпроса. Аз просто нямам толкова широк поглед върху това какви модели може да има и как функционират те. Примерно в Западна Европа или в Щатите. Защото това, което аз съм чел преди 10-20 години, примерно. Сега може да е много по-различно. Европа много силно се промени.
Драганов: Ако можехте да преработите изцяло политиката на България в областта на наркотиците, как би изглеждала тя?
Караджов: Би изглеждала така. Първо се свиква една комисия, в която единственият политик е председателят, който е секретарка, който прави както изисква Законът за административните актове – преглед на проблема, преглед на начините, по които се решават отделните аспекти на проблема в братските страни, в случая Европейския съюз и въобще развитите страни. И накрая стига до някакви препоръки какво да се направи в това отношение. Аз твърдо изповядвам принципа на дядо ми, който имаше една много хубава приказка.
«Като станеш сутринта и не знаеш какво да правиш, погледни през оградата и виж какво прави комшията.»
Докато у нас едно от най-вредните неща, когато се говори за сложни неща с много аспекти, независимо дали говорим за наркотици, за фотоволтаици или за какво да е, се започва с «Дай да измислим». Какво ще измислиш, то отдавна е измислено, просто трябва да го видиш в страни, които естествено си имат своя специфика. Какво са измислили хората? Погледнеш през оградата, погледнеш всичките комшии как са си направили двора и гледаш да вземеш някакви работещи идеи. В България има някакво такова странно желание да се мисли, преди да сме си направили домашното. Смятаме, че силата на мисълта ни е нещо изключително. Може би трябва по-скромно човек да се държи и да вземе пример от работещи модели, естествено, преценявайки кое работи при нас, кое не и така нататък.
Драганов: С много условности можем да говорим, че в момента България е една демокрация с пазарни либерални норми, но все пак доскоро бяхме в доста по-различна ситуация, бяхме едно доста по-авторитарно общество. Според вашия опит, авторитарните държави успяват ли да се справят по-добре с проблемите на разпространението и употребата на наркотици?
Караджов: Северна Корея – няма по-тоталитарно от това. Може да се каже, че те са единица мярка за авторитарност. В Северна Корея, например, амфетамини се вземат по заповед в армията и прочие, когато е необходимо. Но канабис всеки може да си гледа. Естествено, ако се появяваш непрекъснато неадекватен на работа, ще те бият, но не затова, че си се напушил, а затова, че си неработоспособен в момент, когато трябва да бъдеш. И там има някакви такива оставени отдушници.
Друг пример – Иран. Много малко хора знаят, но Иран има изключително тежък проблем с опиум, хероин и така нататък. И то е от векове. Когато започна ислямската революция, те започнаха да решават проблема с крути мерки, с бесилки. В момента Иран има около 10% от населението са, грубо казано, наркомани. За 40 и колко години режим на аятоласите нищо не е мръднало и в крайна сметка те си направиха метадонови програми и отпуснаха канабиса. Тоест, добре, пушете трева, само да не е опиум. А и нали алкохолът е забранен от исляма, така че ако искаш някакво средство за релаксация, алкохолът е много скъп и могат да те бият. Има алкохол, разбира се, но е много скъп. Дори най-тоталитарните режими са принудени да лавират, да правят компромиси, няма начин. Идеята да направим свят без дрога е абсолютно невъзможна. Въпросът е да направим свят, в който дрогата да създава минимални проблеми. Човекът е така устроен.
Драганов: Усещам, че като че ли за вас либералният или даже бих казал либертарианският подход, като че ли би дал по-добри резултати, но дали не крие своите рискове?
Караджов: Либертариански, ако имаме предвид хероин във всяка бакалия, това просто няма как да стане, защото връщайки се на това, което говорих преди, изчезва чувство за отговорност включително към собствената безопасност, да кажем така, общата институционална среда в съвременните западни общества е «ти можеш всичко». И в крайна сметка се стига, цитирам дословно: «Аз, Юли, сега ще продрусам хероин, за да покажа на всички и на себе си, че мога да го спра». И след две години се виждаме с човека. Той казва: «Юли, какво да правя?». Викам, аз ти казах преди две години – просто да не го правиш. Чисто либертарианският подход не върви, защото за него трябва много време. Тоест идва една дрога, половината от населението там продрусва, една част измира или си създава някакви проблеми от ексцесивна употреба. Постепенно обществото опитомява дрогата. Тоест или се отказва от нея, или употребата пада на някакво ниско ниво, контролирано от обичаите, да кажем така, от представите кое е прилично, кое не е прилично, но затова отиват 20 години, 50 години, 100 години. Страшно много време отива. През това време обществото е поразено и съседното общество го изяжда, казано простичко. Чисто либертарианският подход, той е малко така като сферична платонова идеална политика във вакуум, нали? А в реалния свят много трудно е едно общество, особено в наше време, когато връзките и конфликтите между различните общества непрекъснато се променят, да изчакаш да мине това време. Ето, ние сме някакво общество, което донякъде е опитомило алкохола. Да, той ни създава някакви проблеми, но имаме някаква представа за него и как да се борим с него. Поне повечето хора знаят колко е прилично да се пие, кога е прилично да се пие, нали? От сутринта не е прилично, гарантирано, и така нататък. Тоест алкохолът може би е бил проблем преди 6 000 години, но днес не е. Въпросът е, че нямаме тези много години, за да можем към всяка дрога да изработваме едни такива културни норми, които да я поставят в някакви релси, макар и приблизителни.
Ролята на семейството и образованието
Драганов: Когато казвате културни норми, доколко това е роля на семейството, доколко това е роля на общността и доколко това е роля на образованието? Говорим за държавното образование, институцията Министерство на образованието и науката.
Караджов: На всички би трябвало да бъде роля, но въпросът е, върху семейството ние не можем да влияем, тъй като всеки може да си възпитава децата както иска. Това може да не ни харесва, но според мен е още по-лошо обратното – ако хората не могат да възпитават децата си, а някой отвън им обяснява какво трябва да правят. Общността в едно село е една, в големия град тя е толкова размита, че остава фактически само училището и МОН. Какво да кажа? Там нещата са зле. Когато се говори на децата, се набляга на апломба, на лозунгите, на «Кажи не на дрогата!». А между другото, ако човек си направи труда да отвори някой наръчник по превенция, там една от първите заповеди е «Никога не започвай с думата НЕ пред деца». И пред възрастни винаги има начин да го формулираш по-умно.
Драганов: Какво трябва да направят училищата по въпросите за наркотиците? Превенция, намаляване на вредите, послания за въздържание.
Караджов: Аз съм сигурен, че съм бил канен да говоря пред учители 5-10 пъти, не само на ученици, за това какво има смисъл да се говори и какво няма смисъл, защото не работи. Но слушайки и гледайки какво върви по медиите, имам чувството, че масово тези подходи от наръчниците по превенция масово никой не ги знае и не му пука за тях. Всеки се опитва да измисля. Така се стига до ситуация, в която се измисля топлата вода вместо да седнеш, да прочетеш как се правят нещата, да вземеш малко примери от западни програми, които работят, защото там се правят и оценки. Програмата върви пет години в едно училище и ти после сравняваш тази програма как влияе на тези деца в сравнение с програмата в съседното училище, която е съвсем друга. Навсякъде се оказва, че индиректните методи работят много по-добре. Методите без лозунги. Примерно една от най-скъпите програми в Щатите, която страхотно работи в сравнение с останалите, е разработена от мозъчния тръст RAND, не от кого да е друг.
Драганов: Можете ли само да кажете какво е RAND за хората, които не знаят?
Караджов: RAND е мозъчен тръст, който прави всичко – от оценки на наркопазара до стратегически анализи и ги хванаха преди 20 години да се заемат и с това как да правим превенция. И като погледнеш принципите на програмата, те са хитри. Там няма часове, в които им говорят за тютюн, за марихуана, на тях им говорят колко вредно е да пушиш. Ама все едно какво да пушиш. Няма значение дали тютюн, марихуана или мащерка. Ти казваш на децата, че да вдишваш дим е вредно. Ето, концентрираш се върху метода на приемане или примерно говори се не толкова за хероина, колкото за това какво може да хванеш от инжекции в нестерилна, непрофесионална среда, тоест не в болницата, и така нататък. Говори се за някакви абсолютно елементарни и очевидни неща.
Драганов: В образованието на децата има два големи фактора. Имаме семейството и училището. Какви отговорности носят те и коя от двете части е по-успешна в превенцията на употребата на дроги?
Караджов: Аз си мисля, че семейството е важното. Когато превенцията е успешна, обикновено това е поради семейството, а не поради училището. Просто семейството е това, което дава едно такова здравомислие, а и някаква предпазливост. Аз на моите дъщери какво съм им говорил – «колкото по-късно пробваш разни неща, толкова по-добре мозъкът ти се развива в момента. Делят се нервните клетки, подават си химически сигнали. Не ги обърквай, остави ги да се развият колкото трябва. Аз не казвам \\\“не, ти никога не трябва да употребяваш нищо\\\“. Казвам, изчакай. Първо си остави мозъкът да порасне и да се развие. Второ, ако решиш да пробваш нещо, което ти предлагат, което знаеш, че е относително безопасно, все пак ще бъдеш малко по-голяма и малко по-добре ще можеш да съобразяваш.» Аз си мисля, че това е начинът, по който трябва да се говори, защото в училище нещата обикновено стигат до лозунги или се прави примерно там танци против дрогата или спорт против дрогата, от които ефектът е точно равен на нула. Изследвано е. Всички тези акции имат ефект точно равен на нула. Много е готино, че си накарал децата да ритат топка, но не си ги спасил от дрогата. Много е хубаво, че те пеят и танцуват, но това не влияе по никакъв начин. Това, че си нарекъл мероприятието «Против дрогата» не влияе. И пак да кажа – не трябва да се измисля, трябва да влезеш и да видиш какво пише в наръчника по превенция. Там пише кое работи, кое не работи. Да не откриваме топлата вода.
