Димитър Туджаров-Шкумбата: Оказа се, че политиците са по-големи комедианти от нас
В България пенсионерите са „пролетари“, защото са доживели до пролетта
Ако влезе еврото ще е трагедия – как ще използваме нашия израз „какви пет лева“?
Тодор Живков казваше, че българският лев е „контролируем“, вместо „конвертируем“
Обичаният комик и шоумен Димитър Туджаров става популярен в цяла България с прозвището си Шкумбата, което наследява от своя баща – футболистът Неделчо Туджаров. Още като ученик, Шкумбата показва артистичен талант и става център на вниманието, като разказва забавни истории и свири на китара. Той е завършил ВМЕИ-София през 1979-та година и е магистър-инженер по Автоматика и телемеханика. Тридесет години по-късно се дипломира и от СУ, с магистърска степен по „Реторика“.
С годините, известността му като комик и водещ става все по-голяма и Шкумбата има свои рубрики в тв-предавания, като „Събота късен следобед“ и „Добро утро“. В момента води собствено шоу – „Tonight with Шкумбата“, по 7/8 ТВ. Сред най-популярните му спектакли са – „Бивали небивалици“, „Смях до сълзи“, „Животът иска жертви, но няма да сме ние“, „Параграф 23“, „Живот по мъжки правила“ и „Луд за отвързване“, с които често е канен да гостува и в чужбина. През 2019 г. той е отличен като „Знакова личност“ на район „Младост“. Известният комик има много успешни касетки и дискове с хумор, от които са се учили и шоумени, като Слави Трифонов. Автор е и на две книги – „Шкумбата се смее“ и „Хумористично селфи“, които вече са преиздавани няколко пъти.
– Шкумба, в Деня на шегата – Първи април, ти представи твоя спектакъл „Бивали-небивалици“ в НАТФИЗ. В кои други градове ще продължи твоето турне?
– След София, продължаваме във Франкфурт, Валенсия, Залцбург и Ница, а на 16-и декември в Двореца на културата и спорта във Варна ще е финалът на голямото турне, със спектакъла „120 години не стигат“. С него обиколих света и все още съм жив, а догодина ми предстои турне в политиката, защото се оказа, че политиците са по-големи комедианти от нас. Там конкуренцията е голяма. Ето – Зеленски беше комедиант и стана президент, казват и милиардер. Комедията в политиката дава по-големи шансове да се опаричи човек. Роналд Рейгън също беше актьор и стана президент – като мине човек 70-те и става политик, какво друго му остава?! Белият дом стана старчески дом! Ако човек иска да се изкачи в йерархията и да попадне в полезрението на целия свят, добре е да стане политик-комедиант, или комедиант-политик, то и двете важат. Доналд Тръмп също прави световно шоу, не може да му се отрече.
– Казваш, че догодина ти предстои турне в политиката – сериозен ли си и към кои постове си се насочил?
– Да, защо да не станем президенти на тази държава?! Досега само генерали са били управляващи, аз съм само един редник, а редниците са в окопа и се бият, но хора ме срещат и ми казват: „Хайде, стани политик, знаем, че при теб няма да пострадаме от нещо!“ Тепърва тръгвам по тази стълбица – да видим какъв ще е краят… Вече си имаме и платформа – 60 квадратни метра, дървена… Аз вярвам, че ще вляза в политиката, защото и времето е с мен – сега дойде пролетта и стана много зелено, а в България на пенсионерите им казват „пролетари“, защото са доживели до пролетта. Зеленото също е на мода – има зелен сертификат, зелена енергия, зелена сделка, Зеленски… Дали пък и българите не ни пратиха за зелен хайвер?! Искам да доуточня нещата в страната и да ги поправя – да вървим в правилната посока като народ. Ще направя България президентска република. Ако стана президент, ще обединя „Дондуков“ 2 с Министерски съвет и ще го направя – „Дондуков“ 1, защото Министерски съвет е на номер едно. Ще обединя всичко, както преди години България беше ООД – Обраното Общо Делим!
– Какви други нововъведения планираш?
– Договорил съм се да стана съдружник с Илън Мъск и той да ми помогне да посъкратим българската администрация, като в „Тесла“ – той ще е теслата, а аз ще бъда дръжката! (Смее се.) Илън ми предложи: „Колега Джими, ставаме съдружници и ти ще имаш 120 милиарда и 212 лева, като акционер!“, но после продължи: „Като гледам как живеете в България, си мисля, че на Марс ще се живее по-добре, там има и вода, а при вас много райони пустеят, има суша…“
– Като бъдещ политик, какво е мнението ти за еврото?
– Ако влезе еврото, това е трагедия, защото как ще използваме нашия български израз „какви пет лева?“ Тодор Живков навремето казваше: „Българският лев е контролируем, вместо конвертируем…“ (Смее се.)
– Коя е най-сполучливата шега, която си правил на твои приятели на 1-ви април? А на теб правили ли са ти номера за празника на шегата?
– На мен са ги въртели винаги номерата, но аз – на първи, знаейки какъв е денят си изключвам телефона, защото винаги се намира някой по български да ти врътне номер! (Смее се.) Аз също съм правил. Сещам се, като живеех в „Младост“ 1, и бях написал на колата на един съсед – ударих ви колата, обадете се на еди-кой си телефон да се разберем! После отгоре – от нас, наблюдавах как той обикаля като гламав около колата – оглежда я отвсякъде и се навежда да проверява, а то й нямаше нищо! След това, като се събрахме му казах всичко и много се смяхме. Шегите са хубаво нещо, стига да не се наранява човек.
– Има ли мода и във вицовете и кой е любимият ти в момента?
– То не са един и два. Много се смеят на този: Две деца си говорят, едното казва – Моят дядо вчера го направиха герой от Втората световна война! Другото пита – Защо чак вчера, какво е направил? – Свалил е пилот с лопата! – От небето ли? – Не, от баба ми!
– А от кой си наследил уникалното си чувство за хумор?
– От дядо Борис. Той беше учител, а също свиреше на цигулка и мандолина. Дори си спомням как ме скастри, като бях само на четири години. Бях си сложил някаква кофа на главата и с една пръчка чуках по нея, а тя като камбана – бам-бам… Дядо ми ме спря, свали ми кофата и ме сряза: „Днес няма да ти дам да обядваш – който не работи, не трябва да яде!“ Помолих майка ми и баща ми да си тръгнем веднага! (Смее се.) На мен ми е в природата да се смея над всичко!
– Родителите ти също са били учители, а у дома строги ли бяха?
– Аз не ги виждах през деня, защото ходеха да работят в училището. Баща ми беше математик, а майка ми биоложка. Израснах под грижите на баба ми – майката на моя баща. Тя ме възпита и държеше да пиша красиво, а като направех беля ме биеше с пръчка, или с точилка – по Макаренковски! (Смее се.) Като малък, даже ми връзваше крака с едно въженце за масата, за да не правя бели. Баба ми беше контролираща, сериозна жена. Тя беше бежанка от Северна Гърция, а дядо от Северна Македония.
– Няма как да си останал безразличен към голямата трагедия в Северна Македония, за която хората обвиняват корупцията…
– Аз се кръстя да не се случи и у нас. Съветвам хората, ако успеят да намерят книгата на главния архитект на София – Петър Диков „Малки софийски истории“ и вътре ще видят нещо подобно, което се случи преди години в една дискотека в София, и не само там. Тук също ги има всички грешки на растежа – алчност за пари и никакъв разсъдък. Тежко и горко на хората, загубили свои деца – тук няма връщане. Народът е измислил за подобни случаи – след дъжд качулка! Това са трагедии за цял живот и всичко, заради това, за което пее Лайза Минели: „Мъни, мъни мъни..“
– А как ти звучат тези 50 лева великденска добавка за най-бедните пенсионери у нас, в сравнение с 250-те евро в Кипър?
– Всичко е подигравка!
– Напоследък често ни внушават, че Русия иска да ни нападне…
– Е, всеки като му платят говори каквото си иска – кой ще ни напада, кога и защо… Не съм нито русофил, нито фоб, нито американофил, или фоб на никого. Аз съм българин, но нас ни превзе Америка отвътре. След 1878-ма година е имало български възрожденци – политици, които са направили така България да е на едно от първите места икономически, да има златен български лев, но от там-нататък положението е, както казват „парата прави фукарата“! Сега слушах едно интервю с немски индустриалец – шеф на един от най-големите оръжейни концерни там, който каза че сега, като Европа отпуска пари за превъоръжаване, почти всеки ден увеличават производството и всеки месец отварят 8000 нови работни места, произвеждат 8000 нови снаряда, за да убият още 8000 души! Питам се – докога?!
– Ти си от Петрич и често си се срещал с Ванга. Тя казвала ли ти е нещо оптимистично за бъдещето?
– Каза да си стоя в България – да обикалям целия свят, но да се връщам тук. Казвала ми е също, че рано или късно светлината ще победи тъмнината. В момента тъмнината властва, обаче ще му дойде края на това – може и да не го видя, но дано поне за младите да стане. За първи път ще кажа, че в момента се снима и български документален филм за Ванга – с хора, които са я познавали отблизо. Много хора спекулират с нея и в пресата почти през ден изскачат нови измислици, но този филм ще е истински. Преди години документален филм за Ванга направи и Тома Томов, когато тя беше още жива. Мога да издам, че сега пишат и книга за Ванга, а аз помагам за нея.
– Каква програма ще представиш пред нашите сънародници в чужбина, по време на турнето ти зад граница и какво мислиш за евроатлантическите ценности?
– Сборна ще е програмата – със смях и песни, шоу от по-високо ниво! С мен ще има гост изпълнители – един американец-джазмен, един италиански певец и още няколко изненади. За мен няма евроатлантически ценности, аз нямам нищо общо с Атлантика, а и България е в Европа преди да я има Европа! Ние сме първите европейци и вместо нас да ни приемат, ние трябваше да решаваме дали да приемем някого. Например, този остров Англия какво общо имаше с Европа?! За мен са важни човешките ценности, а тези евролиберали да си отидат там на някой остров и да си направят парада на дъгата и да се множат – чудно как ще стане, макар че те си се множат…
– Твоите синове взели ли са чувството ти за хумор, или се надяваш на внучето?
– Тяхното чувство за хумор е като на млади хора – повече със сарказъм спрямо мен, но е нормално, те са млади. Прав е древният философ Руми, че нашите деца не са наши деца, те са стрели, а ние, като родители, хващаме лъка, опъваме тетивата и изстрелваме стрелата. Тя има свой път, но от нас зависи с каква сила и до каква степен сме подготвили стрелата да лети по-далеко и по-високо. Иначе, внукът си расте и аз му се радвам. Децата са чисти създания и дано по-бързо мине този труден период, в който живеем.
– Ти имитираш много добре повечето ни звезди. С кои от тях си приятел и случвало ли се е да имитираш Лили Иванова и Емил Димитров?
– Всички са ми приятели. Петко от „Трамвай 5“, като ме види и започва: „Хайде, направи го пак нашето – имах аз една мечта…“ Професията ми е да подсещам хората за колегите. Имитирал съм Ицо Кидиков и други характерни колеги. С Лили и Емил – светла му памет, съм работил, но не съм ги имитирал. Лили няма какво да я имитирам, много хора са се опитвали, но аз не съм – просто им се възхищавам – на Емил и на нея. Малко професионалисти има като тях. Спомням си, на един концерт „Москва гостува на София“, когато Емил го изведоха в количка на сцената, за да му благодари Алла Пугачова. Тогава се замислих какво нещо е човешкият живот и съдбата. Ако Емил се беше родил в Москва, или другаде, а не у нас, сигурно щеше да е огромна звезда в чужбина. След този концерт, ние върнахме визитата със „София гостува на Москва“. Хачо беше режисьор, а аз бях водещ на спектакъла, в който участваха над 200 български артисти и певци, като „Мистерията на българските гласове“, Данчето Христова, Мими Иванова, цигуларят Светлин Русев, ансамбъл „Тракия\\\”… След концерта, директорът на зала „Россия“, през която са минали певци от Сан Ремо и огромни руски звезди, ни каза: „Убихте ни! Вие сте малко, сигурно сте 1/3 от Москва, но ние не можем да направим такъв концерт!“ Показахме такава палитра от музиканти, певци и артисти, а накрая като изскочиха и нашите танцьори… Ние сме номер едно – духовно и културно, за съжаление не и в политиката.
– В какво вярваш и какво си казваш сутрин, като се събудиш?
– Сутрин казвам: „Благодаря ти, Боже, или ти който си горе, че ми даваш възможност да погледна отново небето, че се събуждам жив и здрав!“ Вярвам в доброто и в любовта към всичко – към природа, животни, красивото и в доброто. Животът ти ще е различен, ако гледаш на всичко по този начин. Не мразя никого, не завиждам на никого, прощавам на всеки, радвам се на това, което ме заобикаля и продължавам да работя.
