Армения в навечерието на избори: арести, руски натиск и тридесет години нестабилност
Арменските власти арестуваха шестима кандидати на партията «Силна Армения» в събота, ден преди парламентарния вот. Централната избирателна комисия разреши наказателно производство срещу тях без публично обяснение. Държавният разследващ комитет не отговори на журналистически въпроси. Партията заяви, че е «готова за всички сценарии».
«Силна Армения» е водена от руско-арменския милиардер Самвел Карапетян, поставен под домашен арест по обвинения в призив за сваляне на правителството — обвинения, определяни от него като политически мотивирани. Партията застъпва запазването на икономическите и политическите връзки с Русия и обвинява премиера Пашинян, че води страната към конфликт с Москва.
Изборите и залозите
Около 2,4 милиона арменци гласуват в неделя. Управляващата партия «Граждански договор» на Пашинян води в анкетите с между 24% и 32%. «Силна Армения» е на второ място с между 6% и 11%.
Отношенията с Русия са централният изборен въпрос. Москва наложи ограничения върху арменския износ в последните седмици — реакция на сближаването между Ереван и западните институции. Арменски граждански организации документираха предполагаеми руски дезинформационни кампании в навечерието на вота. Кремъл отрича намеса.
Изборите се разглеждат и като тест за мирния процес между Армения и Азербайджан, воден от Пашинян с активното посредничество на западни партньори.
От независимостта до днес
Армения обяви независимост през 1991 г., наследявайки незатихнал конфликт около Нагорни Карабах — планински анклав с арменско население, включен административно в Азербайджанската ССР по времето на Сталин. Първата карабахска война завърши с примирие през 1994 г. и де факто арменски контрол над Карабах и около 20% от азербайджанска територия, като стотици хиляди азербайджанци бяха разселени.
В следващите десетилетия Русия беше основният гарант за сигурността на Армения. Москва поддържаше военна база в Гюмри, руски войски охраняваха границите с Турция и Иран, а Ереван членуваше в ОДКБ и в Евразийския икономически съюз.
През 2018 г. масови протести свалиха управляващата олигархична върхушка. Никол Пашинян — опозиционен политик и журналист — оглави движението и стана премиер без насилие. Русия не се намеси.
Ключовата промяна дойде с Втората карабахска война от 2020 г. Азербайджан, въоръжен с турски и израелски дронове, превзе по-голямата part от Нагорни Карабах за 44 дни. Армения претърпя тежко поражение. Русия посредничи за примирие, но не се намеси военно в защита на съюзника си по ОДКБ. Отношенията между Ереван и Москва се влошиха видимо.
През септември 2023 г. Азербайджан установи пълен контрол над Карабах след еднодневна военна операция. Около 100 000 арменци напуснаха анклава. Руските миротворци не се намесиха. Арменската държавност в Карабах приключи.
Геополитическото преориентиране
След 2023 г. Армения замрази участието си в ОДКБ, подписа споразумение за визова либерализация с ЕС и допусна американски военни учения на своя територия. Русия отговори с икономически ограничения и засилена дезинформационна активност.
Тази промяна не е еднозначно приета вътре в страната. Значителна part от арменското общество поддържа исторически близките връзки с Русия, разчита на руски пазари и се опасява от последиците от рязко скъсване с Москва. Именно тази електорална база е адресатът на «Силна Армения».
Неделният вот ще покаже доколко преориентирането на Пашинян е подкрепено от мнозинството от арменците — и доколко арестите от събота ще се отразят на легитимността на резултата.
