Доц. Узунджалиева: Трябва да има национална политика за българските сортове
Семенната генбанка на България е създадена през 1984 г. чрез целево финансиране от Организацията за прехрана и земеделие ФАО. По онова време идеята на националната генбанка и Института по растителни и генетични ресурси е била да се интродуцират материали и семена от чужбина. Затова една голяма част от колекцията в генбанката и в момента е с чуждестранен произход.
В последните години обаче тенденцията се обръща и българските учени се фокусират основно към събиране, съхранение и използване на генетични ресурси с български произход, тъй като с оглед на климатичните промени, те се оказват изключително ценен източник на генетична плазма. Това сподели директорът на Института по растителни и генетични ресурси „Константин Малков“ доц. Катя Узунджалиева по време на фестивала „Семе българско“, който се проведе в Севлиево.
„За съжаление на този етап традиционните български сортове не заемат своето подходящо място. За момента се създават много български сортове във всички институти на Селскостопанска академия. Работи се селекция на български сортове, които трябва да бъдат наложени и това е проблемът. Около 3 000 сорта на ССА се съхраняват в националната генбанка“, уточни тя.
Сортовете, които се опазват, служат като селекционен материал за създаване на нови, които са устойчиви на климатичните промени. Те са с български произход и гарантират, че ще бъдат създадени нови сортове, които са чисти от ГМО, нямат вредно съдържание за човешкия организъм, стана ясно още от думите на учения. Опазването на дивите родственици в момента е много актуално в световен мащаб.
„Най-голямото предизвикателство в работата на института е поддръжката на съоръженията“, сподели още доц. Узунджалиева.
Това е доста скъпо начинание, съоръженията са скъпи, сградата иска поддръжка. През 2022 г. по съвместен проект с Китай е оборудвана нова лаборатория, по други проекти са закупени растежни камери, които са много необходими.
В института в Садово се прави селекция на пшеница, фъстъци, сусам, тритикале, овес и ориз. Научните работници имат клиенти, които ги търсят постоянно. „Нашите семена, които не са в много големи количества, се реализират всяка година. Проблемът е, че няма традиция за използване на български сортове“, каза още тя.
В някой страни дори има квота за земеделците за използване на местни сортове.
Катя Узунджалиева: Трябва да има национална политика за българските сортове. Това е работа на управляващите, на министерството. Българските сортове са създадени за нашите условия, устойчиви са на болестите, които имаме в нашия регион. Имат много голям потенциал. Това се видя преди няколко години, когато имаше сериозни валежи и реколтата от френските пшеници беше трагична, а нашите сортове дадоха доста приличен добив. Лошото е, че всичко е свързано с финанси.
Във връзка с поддържането на генбанката, от института се надяват на помощ от аграрното министерство. До влизането ни в Европейския съюз е имало целево национално финансиране за генбанката, както и за генетичните ресурси, поддържани от другите институти. Сега се разчита основно на проекти и собствено финансиране, като през последните години от ИГРР са успели да спечелят доста проекти и това спасява ситуацията.
